четвъртък, 17 септември 2015 г.

АКАД. ХРИСТОВИЧ – ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГР. СЕПТЕМВРИ

    Първа точка от редовната общинска сесия в залата на ОбС, гр. Септември, беше внесеното предложение от ГС „Загорово“, акад. Христович да бъде обявен посмъртно за почетен гражданин на Септември.
   Д-р Николай Йовчев, кандидат за кмет на община Септември, който ще бъде издигнат от Местна коалиция „Загорово 2015“, запозна всички присъстващи с приносa на акад. Христович към обществеността в тогавашното с. Сараньово.

 На 23 юни, преди 152 години, в Татар - Пазарджик се ражда акад.Георги Христович. В кр. на XIXв.- нач. на ХХ в., семейството заживява в с. Сараньово.
  Акад. Христович създава модерно за времето си селскостопанско имение, в което има винарска изба и склад, моторна мелница и прекрасна овощна градина.
 Много са заслугите на Георги Христович като учен, общественик, природолюбител и природозащитник, ловен деятел и др., но най- значителното му дело, безспорно е основаването и издаването на българското научнопопулярно списание „Природа“.
   Основател на ловното движение в България, акад. Христович е инициаторът за създаването на Първото ловно дружество в Септември, наречено „Ястреб“, още през далечната 1898г. През 1910г. той става и инициатор и пръв председател на читалище “Отец Паисий” в с. Сараньово. Към читалището функционира библиотека, всички книги са подарени от Г. Христович, като книжният фонд съдържал художествена литература, списание ”Природа” и др. Вероятно в началото на XXв. Г.Христович построява винарска изба и през 1906г. става инициатор за създаването на винарско потребително дружество. Според Чл.2 на Устава, цел на дружеството е „да приготвя качествени натурални вина и ракии от закупени от района гроздя; да осигури печалби на членовете си, да се бори с болестите по лозята, да търси пазари, да предпази обществото от употреба на фалшифицирани вина“.
 Акад. Георги Христович спасява от избиване десетки граждани от Сараньово през есента на 1923г. : „По време на въстанието през 1923г. властта праща армията в Сарамбей да арестува всички комунисти. Дядо Гого научава за това и заедно със сина си дядо Кольо, прибират всички заподозрени и семействата им в избата, храни ги и не допуска никой до тях. Праща телеграма до София в тяхна защита и с отговора посреща армията на гарата и спасява хората. Това ми го е разказвала Стояна Хайдучкина. Тя самата и семейството й са били в избата. И други хора са ми разказвали. Един Еринин човек ми казваше: „няма по-добър човек от дядо Георги, всички, които бяхме в избата ни спаси, излезе пред армията, какво е говорил не знам, но армията се върна“. /Спомени на Спаска Христович-съпруга на внука на акад.Христович-Георги.
  Георги Христович е един от основните дарители за гражданството на Сараньово и подпомага благотворителните дейности на училището /дн. СОУ„Христо Смирненски“/. Умира през 1926г. и е погребан в двора на църквата „Св. Вмчк. Харалампий“. Признателните съграждани, ловците и природолюбителите, му отдават последна почит със салюти . Поставят надпис на надгробната плоча, който гласи: „“Неуморим труженик на науката и общественото благо”. Благодарение на „Загорово“, на труда и ентусиазма,който положихме всички ние- признателните днес съграждани на именития учен и общественик, на 16.09. 2015г. акад. Георги Христович беше удостоен посмъртно за почетен гражданин на Септември в залата на ОбС с пълно мнозинство! Сред гостите в залата бяха и родственици на Христович. За да не превърнем гр. Септември в селище без история, памет и гордост! За да отдадем достойна почит на един живот за пример и подражание – в полза на науката и обществото!
 „ЧЕТЕТЕ И ЗНАЙТЕ, ЗА ДА НЕ БИВАТЕ ПОДИГРАВАНИ И УКОРЯВАНИ ОТ ДРУГИ ПЛЕМЕНА И НАРОДИ”, ПРИЗОВА ПАИСИЙ ПРЕДИ ВЕКОВЕ…НИЕ, „ЗАГОРОВО“, ЧЕТЕМ И ЗНАЕМ… И ПРОМЕНЯМЕ СВЕТА ОКОЛО НАС!

Внасяне на предложението

петък, 4 септември 2015 г.

Маларията в Сараньово

Една борба назад в историята, непримиримост и в крайна сметка успех! Забравихме ли да се борим? Факти от миналото на Септември в любопитен материал от нашия съгражданин Спасимир Пилев. Вижте:

    Наскоро се навършиха 50 години, от както Световната здравна организация признава България за държава ликвидирала маларията.

 Географското положение на Септември е благоприятствало развитието на маларийния комар, причинител на едно от най-разпространените заболявания в България. Селището е разположено в близост до поречието на река Марица между северните склонове на Западни Родопи и южните на Ихтиманска Средна гора (рида Ветрен, познат повече с името си от преди 1989 г. Еледжик ), както и близостта си до североизточния дял на Рила. Тази затвореност, стичащите се води от снеготопенето и дъждовете са причина за високите подпочвени води и акумулационната дейност на река Марица. За това свидетелства съставът на почвите и влаголюбивата растителност. Това съчетано с липсата на канализация и лошата хигиена са предпоставка за развитието на този вид комари, а с това и бързото разпространение на малария през летните месеци, което е характерно, както за тогавашно Сараньово, така и за селищата около него.
Маларията в България е ендемично заболяване от дълбока древност. Позната е сред населението като блатна треска. При преминаването си през българските земи френският изследовател Лайет пише: „Печална известност има долината на река Марица. В нея почти половината от населението боледува от блатна трска“. Маларията около река Марица е в тежка форма и представлява едно от големите бедствия за населението, не толкова с голяма смъртност (която е 1/1000), колкото с големият обхват на заразяване. Лечението на срещаната малария в нашия район – тридневна е било лесно, ако се реагира веднага с достатъчно количество хинин в продължение на няколко дни.
Разпространението на блатна треска зависи от географските условия и от хигиената на населените места. Среща се там, където има условие за развитие на комарите – реките често се разливат и наводняват големи пространства; почвата е глинеста и трудно инфилтрира (попива) или пък е мочурлива; около септични ями, чешми и кладенци се образуват локви, бари, гьолчета. Маларията е разпространена през април-октомври, когато средната месечна температура на въздуха е над 10,5 оС.
В нашия район е бил разпространен Големият малариен комар (Anopheles maculipenis), който достига дължина до 1 cm. Размножава се с яйца, които снася във водата. Това са плитки, застояли и бавнотечащи води. Такива са освен естествените водни басейни, също и локвите край селата, образувани от копане на пръст за кирпич, гьолища край чешмите и кладенците, вадите за поливане, най-вече при обрасването им с трева. На този вид комар му е необходимо малко вода. Може да снася яйцата си в съдове пълни с дъждовна вода – кофи, легени, каци, бъчви, корита. Те живеят близо до жилищата на хората, тъй като не могат да летят на големи разстояния – до 500-600 m. В района на Сараньово е характерен паразита Plasmodium malariae, причиняващ четиридневна малария, пренася се и се разпространява чрез охапване от маларийен комар. През 1922-1935 г. в района е разпространен Plasmodium vivax, причиняващ тридневна малария.
В миналото се е предполагало, че въздухът около блатата е вреден, вероятно от блатата излиза във въздуха нещо, което като се вдиша от хората предизвиква болестта. И самата дума малария в превод от италиански означава „лош въздух“. Други са смятали, че водата е носител на маларията. Според тях водата, която се пие от блатистите места съдържа причинителите на маларията. Трети са на мнение, че причинителите се крият в почвата на блатистите места и за това не бива да се разорават големи площи около тях.
Със закон в Османската империя се забранява нощуването около оризищата, които са развъдници на т. нар. блатна треска. Забранява се вкарването на добитък и коли със сено и слама в селищата след залез слънце, за да не се внасят комари от полето, които обичат да се роят около купи със сено. Също така се забранява и работата по стърнищата преди изгрев и след залез слънце, с което се цели предпазване на работниците от ухапванията на маларийния комар, който е активен през нощта.
В периода 1879-1883 с декрет на Генерал-губернатора на Източна Румелия се забранява сеенето на ориз въз основа на назначената от него комисия от лекари. Декрета гласи: „Оризосеенето е вредно, защото подпомага разпространението на маларията“. През 1888 г. се съставя първата комисия от лекари, администратори и инженери, които да се произнесат върху оризосеенето във връзка с маларията. От тогава започва писането на научни статии от лекари в медицински списания върху този въпрос. Всички се произнасят категорично против оризосеенето, което е причина за развитието на маларята в Пазарджишко.
В Татар-Пазарджишка околия в периода 1905-1907 г. са прегледани 2246 болни от малария, което е повече от 20% от всички заболявания.
На 4 май 1910 г. с Указ № 21 се утвърждава „Правилник за борба с маларията“, който предвижда образуването на маларийни райони, включващи една или повече административни околии с цел провеждане на борба с маларията. Раздава се безплатно хинин и се вземат мерки срещу комарите.
След Първата световна война заплахата от малария постоянно расте. През 1919 г. е издаден закон за борба с маларията, с който се създава инспекторат по маларията към Дирекция народно здраве. Създава се монопол на хинина и фонд за борба с маларията.
Със заповед на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 1920 г. се обявяват маларичните общини и села в България. Сред тях са:
• Силно маларични – Злокучене, Ковачево, Лозен
• Средно маларични – Бошуля, Виноградец, Ветрен дол, Септември, Карабунар
• Слабо маларични – Ветрен, Славовица, Семчиново, Варвара
През 1941 г. д-р Иван Боров издава книгата „Маларията и борбата с нея в Българските държавни железници и пристанища“, в която представя същността на болестта, начините на пренасянето й, признаците на заболяването и борбата с маларията. В две приложения се дава упътване за устройството на здравословни лагери за работници по железопътните линии, както и официални нареждания във връзка с борбата против малария. В книгата е включена и ценна информация за гара Сараньово, която е дадена за пример за полезна инициатива с голям мащаб и с добри последици в оздравяването й. Гарата е разположена в заблатена местност и дълго време е огнище на силна малария. Службата в тази гара си е наказание за персонала. Предприетите оздравителни дейности – засаждане на чинари от вида хибриден (яворолистен) чинар (Platanus hybrida) през 1917 г. и прокопаване на отводнителен канал по инициатива на районния лекар на гара Пловдив д-р Васил х. Велев, извършени от ведомството и подпомогнати от Главна дирекция на народното здраве, са довели до оздравяване на терена, превръщане на блатото в приятна и прохладна чинарова гора около гарата и изчезване на комарите, а с тях и на маларията.
През 1942-1943 г. страната е обхваната от голяма маларийна епидемия, което налага приемането на нов закон за борба с маларията през 1943 г.
По-късно към Министерство на народното здраве се създава отдел за борба с маларията. Отпускат се значителни средства за лечение и химиопрофилактика с хинин, арален и палудрин; за борба с комарите; за хидромелиоративни дейности по блатата, мочурищата и каналите. През 1944-1945 г. България е поделена на седем маларийни зони. Сараньово попада в равнинно-речната зона, която се характеризира с висока средномесечна температура на въздуха и продължителен период на предаване на маларията, който продължава около четири месеца (юни-септември). Противомаларийната служба към Министерство на народното здраве се състои от 21 станции и 16 подстанции. Сараньово е към противомаларийната станция в Пазарджик. За унищожаване на ларвите се прилага обработката на анофелогенните водоеми с парижка зеленина и газьол. За борба с комарите се прилагат пиретрови препарати, обработката се извършва през лятото и зимата. Използват се и механични средства. През 1949 г. се въвежда в употреба дихлоро-дифенол-трихлороетан (ДДТ).
Последният случай на малария в България е регистриран през 1961 г., а Световната здравна организация официално признава България като страна с ликвидирана малария през юли 1965 г. И до днес всяка година се регистрират случаи на малария в България, но тя се „внася“ от тропическите страни.
Спасимир Пилев



Малкото село, в което се случват големи по дух неща

Клуб на „Загорово“ се откри официално в с. Бошуля с изложба на картини на местна художничка.
  Валентина Банева, родом от с. Бошуля, подреди 40 платна в новия клуб на Сдружение „Загорово“. Инициативата е на координаторката ни за Бошуля Гинка Балабанова. Уютната зала трудно побра многобройните гости, приятели и съмишленици на Сдружението.
    Лъчезарната Валентина Банева поздрави всички присъстващи и сподели, че там, където думите на писателя не стигат, художникът продължава с четка и ...сърце. „Какво е животът без хубава песен, книга, картина?!“, усмихнато попита художничката.
  „Горда съм, че откриваме клуба на „Загорово“ с тази изложба на бошулско момиче“, сподели Гинче Балабанова.
  Това е второ събитие за село Бошуля. Местни и гости наскоро се насладиха на Първи фестивал на традициите – празник уникален и неповторим, защото в традициите е съхранено българското, там е кодирана идентичността на нацията, пазим ли своите традиции - ще опазим навеки и българския дух.
 
 Големи по дух неща се случват и в малките села, когато има сърцати хора, които да полагат основите на добри инициативи. А съмишлениците и членовете на „Загорово“ са част от едно голямо сърце, което тупти и работи за хората!


След прекъсване от 25 години, Карабунар отново има футболен отбор.

За да разберем повече за този дългоочакван момент за жителите на селото, се обръщаме към човека, който създаде и организира футболния клуб и който по ирония на съдбата не роден в Карабунар. Това е президентът на ФК „Карабунар” Иван Каменарски.
 - Как ви хрумна да направите футболен отбор?
 Това не е мое хрумване, а необходимост за всяко населено място, която трябваше да бъде забелязана от други хора. За мен е непонятно, как никой не го е направил толкова години. Вярно е, че това е свързано с много добра организация и намирането на средства, но това са преодолими трудности. Когато имаш желание и план за работа, а в моя случай и подкрепата на един страхотен екип от сдружение „Загорово“ нещата се случват много бързо. На 6 септември, след прекъсване от четвърт век, отбор на Карабунар ще играе отново във футболните първенства. Изказвам благодарност на всички жители от селото, които станаха съпричастни, както и на футболистите от старата генерация, които активно участват в започнатото. Радвам се, че местни фирми като „АПИД“ 2000 и „Вила Терес“, изявиха желание да помогнат на отбора.
- Какви са очакванията за сезона?
  В Карабунар има добри футболисти, но заради безхаберието в тази област те са ангажирани от други клубове. Интересно е, че тези момчета не само няма да могат да ни помогнат, но някои от тях ще играят срещу нас. Аз съм реалист и нашите цели през този сезон са да поставим основите. Много от момчетата в отбора ще играят за първи път на стадион. Това не е причина да се предаваме. Знам, че ще бъде трудно, знам, че ще има загуби, но и знам, че ще продължим напред и ще изградим отбора на Карабунар.
-  Ти не си родом от Карабунар, а се раздаваш за селото? Мина много време откакто живея тук и това е мястото, където ще остана. Както всички жители на Карабунар, така и аз се чувствам част от селото и имам интерес в него да се случват хубави неща. За да изграждаш, да помагаш, да постигаш добри резултати - не трябва да си родом от мястото, където живееш. Това е характер и ценностна система. А и аз отдавна се чувствам карабунарец- защото тук е моето бъдеще!

„Кажете "Не" на телефонния измамник !”

                    Инициатива на Гражданско сдружение „Загорово”
   Телефонните измамници продължават да притесняват възрастните хора. Чули плача на скъп човек в слушалката те забравят да действат разумно, забравят прагматизма и са готови на всичко за да помогнат на близките си. През изминалата година Сдружение „Загорово“ стартира лекции на тема „Кажете „Не“ на телефонния измамник!“, които се проведоха в пенсионерските клубове в няколко от селата на община Септември.
 Тази година, полезната инициатива на „Загорово“ продължи и в останалите населени места. На 19.08.2015г. лекция на тема, как да се предпазим от телефонни измами, се проведе и сред жителите на с. Славовица. Мероприятието е изключително на доброволни начала и с неизменната подкрепа и съдействие на г-н Димитър Джоков – специалист, с дългогодишен опит в МВР. Възрастните хора имаха възможност да видят голям брой примери, които предизвикаха техните реакции и множество коментари. „ Когато ви се обади по телефона непознат глас, моля ви, спомнете си днешната лекция”- с този призив се обърна г-н Джоков към хората в залата на пенсионерския клуб. След интересна мултимедийна презентация, г-н Джоков отговори на всички въпроси и изрази увереност, че показаните примери и разписаните правила за действие в подобни случаи ще предотвратят нови измами. ”Ако тази среща помогне на поне един възрастен човек да избегне измама, то нашата работа е свършена” – заяви лекторът. Гражданско сдружение „Загорово” продължава полезната инициатива и в останалите селища на община Септември.
    Според официалната статистика на МВР, измамите на територията на общинната от началото на годината са едва две. Изключително горди сме с факта, че заслугата за намаляване на измамените хора е изключително на „Загорово“ и на г-н Димитър Джоков, като част от екипа на Сдружението!
 Добрите начинания винаги дават и добър резултат!

Госпожа Соня Комсийска:

Това е детската площадка в с.Карабунар - резултат от идеята дошла от група жители на селото и по инициативата на сдружение "Загорово".В бр.15 от 18.08.2015г. на Общински вестник "Септември" в статията "Мандатът - от опитите за дискредитация до реализирането на проекти за милиони левове" е отбелязано, че това е дело на Общината.Като жител на с.Карабунар и даваща идеята за тази площадка държа да отбележа, че това не е ВЯРНО.Да има връзка с общината - мястото е общинско - и толкова.Нищо повече.Това е вестник, който се чете от жителите на цялата община.Нека в него да бъдат публикувани само истински факти и събития - НЕ СИ ПРЕПИСВАЙТЕ неща, които не са извършени от ВАС!Ние жителите на с.Карабунар сме възмутени от тази публикация, защото вложихме много труд и с помощта на сдружение"Загорово" и по-точно със средствата но сдружението тази площадка е факт - ОБЩИНАТА НЯМА НИЩО ОБЩО С ТОВА!!!

След 400 години - история и чудна приказка… с продължение

   Благодарение на Сдружение „Загорово“, през изминалата година жителите на с. Алино стъпиха на карабунарска земя след почти 400 години. История, родова памет и мечта се превърнаха в реална приказка.
  Легендите и историята разказват, че през 1633г. от с. Алино, Самоковско става едно голямо преселване на българи в Карабунар. Според очевидци, при разчистването на местните гробища около 1970 г. е намерен камък, на който с „църковен шрифт” пишело: „Тук почива Кара Стоян войвода, който в лето Господне 1633-то изведе селяните от Алино и ги засели тук”. През същата тази 1633 г. голям пожар изпепелява Алино. Това може би е също една от причините, довела до слизането на шопите по тези земи и трайното им заселване тук. Че селяните слезли от Самоковско, личало и по тогавашния говор на местното население, което говорило със специфично шопско окончание. Според проф. Батаклиев, до началото на XX в. са били запазени и родствените връзки.
  Времето, обаче, заличава тези връзки, заличава корените, спомените и паметта. За да не угасне историческото ни минало и родовата памет, Гражданско сдружение „Загорово”, съвместно с читалище „Възраждане”, с. Карабунар, организираха през изминалата година голям празник на читалището, на който гостуваха жители на с. Алино, в лицето на Женска фолклорна група.
  Тази година, жителите на с. Алино поканиха карабунарци на традиционния си събор, който се проведе на 29 август. Един автобус и един бус потеглиха в ранния съботен следобед към Самоков и с. Алино, отново с неизменната подкрепа на „Загорово“. Великолепното представяне на ФТА „Карабунарци“, емоциите и топлите прегръдки между алинци и карабунарци, сълзите и вълненията, бяха запечатани завинаги - в сърцата!
  Да издирим родната история, да не угасне родовата памет, да превърнем една стара мечта на жителите на Алино и Карабунар в реална приказка - това го можем само ние - „Загорово“!    
Само ние можем да строим подобни пътища - от историческа памет и дух, от традиции и човечност – запечатани с паметта българска. А тези пътища са неразрушими, те са вечни - като корените и родната ни история!


петък, 19 юни 2015 г.

1546,19 лв. е събраната сума от кампанията на „Загорово“ в помощ на Ивайло Миленков

         За да постигнем максимален успех при набирането на средства в помощ на Ивайло от гр. Септември, Сдружение „Загорово“ осъществи няколко благотворителни изяви- ревюто „XXв.- Голямата промяна в света на жените-Модата“, Денят на детето в гр. Ветрен, продажба на календарчета, разпродажба на детските рисунки от конкурса „България, моята мила родина“. Събраните средства са на обща стойност 1546, 19лв., които тази сутрин бяха преведени по сметката за лечение на детето. Благодарим за активната съпричастност към благородната кауза на всички граждани от община Септември, на работниците от ВРЗ, на отец Иван Василев от гр. Стамболийски и на неуморните доброволци от „Загорово“. Пожелаваме на малкия Ивайло успешна рехабилитация, щастливо детство и много късмет!




                   

сряда, 10 юни 2015 г.

ПРОГРАМА ЗА 23 ЮНИ - ДЕН НА АКАД. ГЕОРГИ ХРИСТОВИЧ


  •  Начало: 9.00часа в кафе-сладкарница „Загоре” – мултимедийна презентация за индивидуално запознаване с живота и делото на акад. Георги Христович 
  •  Изложба от лични вещи и книги на акад. Георги Христович 
  •  18.30 часа – среща разговор на тема „Акад.Христович – един живот за природата, знанието и развитието на с.Сараньово/дн. гр.Септември/ 
  •  През целия ден ще тече подписка в подкрепа на идеята за обявяването на акад. Христович за почетен гражданин на гр.Септември
           
 







На срещата ще присъстват родственици на акад. Христович.

ПОДПИСКА ЗА ОБЯВЯВАНЕТО НА АКАД. ГЕОРГИ ХРИСТОВИЧ ЗА ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГРАД СЕПТЕМВРИ

ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ „ЗАГОРОВО” ВЪЗКРЕСЯВА СПОМЕНА 
ЗА АКАД. ГЕОРГИ ХРИСТОВИЧ,
КАТО ОБЯВЯВА 23 ЮНИ ЗА ДЕН НА ИМЕНИТИЯ НИ СЪГРАЖДАНИН
         
На 23 юни 2015г. се навършват 152 години от рождението на
акад. Г. Христович, наш съгражданин, известен учен орнитолог, основател и дългогодишен редактор на списание „Природа”, инициатор за създаването на Българския ловен съюз... Приносът на акад.Христович и неговото семейство за развитието на икономиката, обществения живот и гражданското общество на гр. Септември от края на ХІХ до 50те години на ХХ век са безспорни. Гражданско сдружение „Загорово” СТАРТИРА подписка за обявяването на акад. Христович за почетен гражданин на гр.Септември и КАНИ всички желаещи граждани от града и общината да се включат в нея и да посетят кафе-сладкарница „Загоре” на 23.06.2015г, където могат да научат повече за живота на академика и да се включат в подписката.