За „Тошко Африкански”, вдъхновението и карабунарското вино...

     Сгушено в ниската част на Тракия, между планините Родопите и Средна гора е разположено с. Карабунар. Повече от петнадесет десетилетия основният поминък на селото е лозарството. С хубавото, изпечено по високите баири памидово грозде, с. Карабунар става известно в цялата страна. От началото на XX в. до 1944г. карабунарското вино води неизменна и неоспорима класация като най- търсеното, скъпо и реномирано вино в цялата страна: „ Тазгодишните с баирски произход вина се отличават със своята идеална бистрота и светлост, лекота, аромат, букет и пивкост... Имаме и по-силни, тежки и ароматни памидови вина от прочутата пазарджишка яка като Кара Бунар, Кара Мусал (Виноградец), Бошуля, Шахларе (Памидово)...”.

Ангел Каралийчев

      Сред ценителите на памидовия елексир е бил и големият български писател Ангел Каралийчев. Бележити българи като Ал. Балабанов, Елена Снежина, Елин Пелин, Сирак Скитник и Ангел Каралийчев се събирали в кръчмата с претенциозното име „Селект”, отворена през 1926 г. от ген. Стефан Тасев, която по-късно Елин Пелин кръщава „ Под липите”. Това било съвсем естествено - вечер, в прохладата, бележитите творци се събирали под липите, които растели там. На сладка раздумка, щрихирайки статии и разкази, те бъбрели и отпивали от доброто наливно вино от Карабунар и Виноградец. Тази кръчма е била част от всекидневието на онези, които днес заемат беспорно място в българската класика.

       Един от най-големите ценители на карабунарското вино бил Ангел Каралийчев. Вероятно неповторимият аромат и вкус на това памидово вино дотолкова вдъхновило писателя, че той увековечил името му в книжката „ Тошко Африкански”, в раздела „Червената шапчица”: ”Когато се пробуди, слънцето беше вече изгряло, росата блещукаше. Весело чуруликаха птичките. Щурците безгрижно свиреха. Тошко слезе, протегна се и потърси нещо за ядене. Като не намери нищо, запълзя по корем и с голяма сръчност налови цяла шъпа щурци. Лакомо ги налапа. Уталожи малко глада си, тръгна без посока под дърветата и почна да си ръмжи по маймунски.

     Не щеш ли, в туй време насреща му се зададе едно момиченце с червена шапчица и кошница в ръка. В кошницата имаше топла питка, варена кокошка и бутилка с карабунарско винце.”

    През 1941 г. в село Карабунар се състои Втора културна седмица за селото. В събитието се включили и селата Виноградец и Ветрен. Сам Ангел Каралийчев, както и Елин Пелин посещават Карабунар. Във връзка с културното събитие излиза брой първи и единствен на вестник „ Втора културна седмица на селото” . В статиите, поместени там, не липсват данни и за лозарството като поминък, а

спомените от културното събитие се пазят живи от наследниците на учителите, участвали в него: „Главният поминък на населението е лозарството. Засадено е едно пространство от 9 000 дка лозя и през добри години се получава 4-5 милиона кг грозде... Селяните са трудолюбиви, предприемчиви и пропити с национален дух, завещан им от дейците на нашето Освобождение”.

   Трудолюбивите селски ръце превръщат памидовото грозде в най- конкурентното на българския пазар в онези години.А вдъхновението от виното, силно и тежко като карабунарската земя, се превръща в част от вечната приказка на Ангел Каралийчев - „Тошко Африкански”.

                                                                                                     

Иванка Бечева - Кърджийска