вторник, 21 октомври 2014 г.

Културният развой и съвременната криза

   
Чувствата са в основата на всяко творчество. Нещо повече: те дават свой особен облик на културата на дадено време или народ. Периодите на упадък и на възход и възраждане на културата съвпадат с повишено или понижено жизнено самочувствие. Тези периоди не винаги са в следствие на обективни материални причини, а като че ли са психологично обусловени от цикличността на емоционалните състояния. Външните причини за тая смяна могат да бъдат най-разнообразни: общи бедствия, мизерия, война, икономически причини, или напротив , състояние на благоденствие и богатство.
   Още Тен отбелязва, че характера на всяко творчество е в зависимост от твореца, средата и историческия момент. Ала всеки творец отразява общите настроения и идеали на епохата, дадени и в един или друг емоционален колорит.
        Нашата цел тук е да посочим как тия колективни емоционални състояния на на повишено и понижено настроение са се отразили в културата на дадена епоха и и дали определен облик, независимо от умонастроението на твореца.
     Цикличността в смяната на емоционалните състояния, даваща отражение върху културата, е лост за прогрес; след всяко интензивно творчество производителните сили, като че ли се изчерпват и духът упада, той търси отпочивка, за да се възвиси отново към творчество. Всяка последваща култура, макар да се развива върху придобивките на предишната, придобива нов характер. В тоя смисъл не може да се говори за смърт , а за възраждане на културите. Културният развой върви непрекъснато диалектически от теза към антитеза и синтеза. В емоционалната сфера на това отговаря радостното или скръбно жизнено настроение.
       Да вземем гръцката цивилизация. Тоя надарен народ като, че ли се намираше в опиянение от живота, мислите му бяха устремени към земното, със земни цели и идеали и даже когато скърбеше, скръбта му рядко стигаше до опиянение. Щастието за него се състоеше в усъвършенстване на земния човек като природно същество. Той живееше в съгласие с природата, за него и боговете приличаха на хора и имаха човешки чувства и страсти.
       В опиянението си от живота елините имаха култ към телесната хубост и те създадоха скулпторни произведения на хора и богове ненадминати и до днес. Идея за хармония и съразмерност – ето към кое се стремяха гърците и Шпленглер справедливо нарече тяхната култура Аполоновска.
    Древният елин при обяснение на природните явления си създаваше прелестни поетични мигове, достатъчни да задоволят научното му любопитство, което бе ограничено, и само по-късно, с нарастване на умствените интереси и разпространение на рационализма – най-първо сред софистите и философите, старата наивна вяра бе разколебана. Като следствие от това се яви морален кризис, брожение на духовете и упадък, за което допринесоха социални причини и бедствия – в резултат на което обществото се обезвери, изпадна в песимизъм и мистика и започна да търси спасители, да се надява за живота оттатък гроба, презирайки земния. Такова настроение се създаде по-късно и у римляните и бе пригодно психологично състояние за възприемане на зародилото се в епохата на културния залез на древността християнство. Изкупителната религия, пише Паулсен, беше съзнание на народ, който се намираше в старческата си възраст; както в юношеския си период народа създава митология и героична поезия , във възмъжалия – философията и науката, така той в старческата си възраст философията на утешението и религията на изкуплението.
    Ако за древния човек интерес имаше само земния живот, за християнина на средновековието той е само временен, а вечен е само задгробният живот. Всички земни стремежи, по вярване на средновековния християнин, са грешни, което породи у него стремеж към аскетични увлечения. На живота не трябва да се гледа с оглед на временните интереси, а да се има впредвид винаги вечността.
    Все пак, християнството дойде като някаква нова надежда и макар и противополезно по дух на древността, създаде своя отличителна култура, най-ярко изразена в готиката – символ на устрема към небето.
   Човекът на средновековието е изцяло владян от религията и в умствено отношение, за него „Filosffia est ancilla theologiae”/философията е слугиня на теологията/, той сляпо вярва в догмите на църквата, борбата между възраждащата се наука, чиито положителни методи на изследване положеха Бейкън и Декарт, от една страна и религията от друга, почва в Ренесанса и нейни първи жертви са Джордано Бруно и Галилей.
    Видя се, че човекът сам по себе си не е толкова идеално същество, за което го мислеха енциклопедистите от ХVІІІ столетие.
   Ако древната култура е Аполоновска, модерната е Фаустовска – с безгранично проявление на желанията и стремежите, а от там и големите разочарования от действителността. „Разочарованието, което обхваща европейското общество в началото на ХІХ век, казва Кохан, се свежда към два основни мотива. Обществото изгуби вяра в силата на човешкия разум, изгуби вяра в науката, която не можеше да замени религията, не можеше да даде отговора на вековните въпроси, както правеше това вездесъщата католическа църква. Освен това обществото изгуби вяра в своята деятелна сила, разочарова се от революцията, убеди се, че с един замах не може да се осъществи царството Божие на земята, да се създаде съвършена наредба, основана на равенство и братство. Тия настроения намериха израз в стихотворенията на поетите от мировата скръб, която отива до краен индивидуализъм и песимизъм в творчеството на Шилер, Гьоте, Байрон. И тъй като това състояние на духовете не може да е перманентно, с разширение на демократическите тежнения, променя се и развитието на културата към по добро и с повече оптимизъм в новите времена.


петък, 17 октомври 2014 г.

Христоматия от 1885г.

Какви мисли може да породи „срещата” с един български учебник. Днес бихме го нарекли учебно помагало, през 1884 г. това било просто христоматия за ползване от учениците от последния клас на началното училище по онова време – четвърто отделение. С една дума това е „гугълът” на тогавашните ученици. Съдържа статии по български език, по естествознание, по география, по история. Как и защо в едно семейство от гр. Септември се пази учебник вече 130 години ?! Въпрос на отношение към книгата и знанието. Българинът от недалечното минало се отнася с уважение и преклонение към знанието и знаещите.


Това и само това е причината в традиционните български семейства всички учебници да се пазят, като ценни книги, а и в края на ХІХ до средата на ХХ век те така са и наричани ”КНИГИТЕ” и наистина са имали статут на семейна ценност. Гражданско сдружение „Загорово” благодари на семейството за това, че има възможност да покаже на повече хора този малък, но ценен елемент от бъгарската просвета!

















четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Съобщение

Излезе брой 2 на вестник „ЗАГОРОВО” В гр.Септември можете да го намерите на РЕП – жп гара, в павилиона на Гаро Агопян, в магазин за дрехи срещу пощата/ при Цецка/, в минимаркет „Централ" и в офиса на Сдружението. В останалите селищата вестникът се разпространява чрез читалищата по търговските обекти.
 Вестникът излиза в края на всеки месец.

 

 .

"Не се гаси, туй що не гасне"


   Месец септември, отмина с девет културни изяви за Гражданско сдружение „Загорово”. Ето и кратката хроника – на 06.09.2014г. поздравихме жителите и гостите на гр.Септември по случай празника на града с дефиле на петнадесет празнични носии от различни географски области на страната ни;



08.09 - участвахме във фестивала за „Народни песни, танци и автентични носии” по случай храмовия празник на село Симеоновец; 12.09 – организирахме и проведохме празничен концерт "За добра среща и добра вечер" в с. Злокучене ;19.09 - Виноградец, концерт „Всички заедно на мегдана”; 24.09 - Сдружение "Загорово" откри новоизградената детска площадка в с. Ковачево с голям концерт; 27.09 - Първи фестивал на смокинята във Ветрен дол; 28.09- в Карабунар, празник на читалището „Не се гаси, туй що не гасне”; 29.09.2014г. в село Бошуля се състоя възпоменателна вечер, посветена на дългогодишния читалищен деец и учител Маргарита Венчева и на 30.09 завършихме с фоерверки на празника по случай 50 год. юбилей на самодейните групи във Варвара.



 Желанието ни да помогнем за осъществяването на някои изключителни идеи, които се раждат в читалищата на общината, да вдъхнем надежда, да подсетим хората, че имаме чудесни традиции, че българинът обича да се весели и го прави не лошо, роди идеята за тези празници. Те са и във връзка с дейността на Гражданско сдружение „Загорово” по подпомагане на местните фолклорни ансамбли и читалища, за събиране, популяризиране и запазване на историята на родния ни край, поехме инициативата да организираме „Месец на културата в Община Септември”. Наши партньори са кметствата и читалищните настоятелства в населените места в общината и ръководителите на самодейните групи. Благодарим ви приятели ! Благодарим на Виктория Петрова и ТФ „Елидерче” за активното им участие, на Йордан Зеленгоров и момичетата от „Загоровче”, на ЖФГ при читалище „Пробуда” гр. Септември с ръководител Здравко Николов, на ТА”Мераклии” с ръководител Светослав Дончев. Благодарности за младата певица Цветелина Николова, за БШ”Марина” гр.Пазарджик и ръководителката Петя Райкова, за ДФГ”Карабунарче” с ръководители Стоимен Писков и Георги Йорданов, за талантливите гъдуларчета Христина Зайкова и Росица Атанасова и техния ръководител Димитър Димитров от ДК гр.Септември! Благодарим на ЖФГ с.бошуля с ръководител Гинка Балабанова, на ФГ”Ахинора”с.Малко Белово с ръководител Петър Петров и на ТС с.Ковачево, на ПТА”Чудесия” с ръководител Таня Димитрова, на ЖФГ с. Алино и Момчил Чалъков, на ЖТФ”Елица” гр.Пазарджик с ръководител Маргарита Караджова! Специални благодарности за Стефан Ладжов, който осигури музикалното оформление и ни беше подкрепа в изявите! Благодарим и на читалищните дейци, с които заедно осъществихме тази инициатива! Благодарим на всички, които помогнаха да сбъднем красивите мечти! Благодарим за това, че ни дадохте вяра, в това че с общи усилия можем да осъществим и по-мащабни идеи и проекти! Заедно с читалищните дейци и библиотекарки осъществихме тези инициативи.Сбъднахме красиви мечти и смели идеи. Получихме вяра, че можем да променим света около нас, да дарим усмивка и приятни изживявания, да положим едно ново начало-ДА ВЪЗРОДИМ ТРАДИЦИИТЕ, ДУХОВНОСТТА И ЧОВЕЧНОСТТА!