четвъртък, 29 януари 2015 г.



Чинарите на гара Септември - на прага на стогодишнината си
След като през 1873г. е построена железницата, гара Сарамбей започва да привлича първите заселници- хора, дошли тук с Хиршовата компания, търговци и работници. Числеността на новите заселници постепенно нараства. Гарата става притегателен център, особено след Освобождението на България, защото нейното развитие дава възможност за различни видове поминък. През 1896г. в България има 33 железопътни станции. С разрастването на мрежата и интензивността на трафика, се увеличава и броя на персонала на БДЖ, като от 1600 души през същата година, той нараства на 16 000 през 1912г. Тази тенденция дава отражение и на гара Сарамбей, като неделима част от структурата на железницата, където броят на жителите също се увеличава. Местата около гарата, обаче, са мочурливи и неблагоприятни за заселване. Мочурищата били развъдник на комари и стават причина за разпространението на малария, особено сред ж.п. служителите, като този проблем е по цялото течение на р. Марица. През 1910 г. за районен лекар в гара Пловдив, с големия район Костенец- Свиленград и Пловдив-Стара Загора- Ямбол, е назначен д-р Васил х. Велев, родом от Пазарджик. Завършва медицина в Москва и взема активно участие в епидемичната борба срещу маларията в Тула и Кинешма (град в Русия, Ивановска област). При едно свое пътуване в Беломорието, д-р Велев забелязва, че жителите на малко селце напускат къщите си и живеят в колиби, построени върху платанови дървета (чинари). През летния сезон селяните се крият от комарите в платановата гора- етеричните масла, които излъчват този вид дървета, прогонват комарите. През 1917г. д-р Велев поръчва млади платанови фиданки, които са засадени на гара Сарамбей, едно от гнездата на опустошителна епидемична малария. Болест, която всява ужас и страх сред ж.п. персонала. Заболелите падат при втрисане по улицата, борбата срещу коварната болест е тежка, но успешна. Прокопан е и канал от заблатените места до къщите наблизо и река Калиман се прочиства, а теренът около гарата - напълно оздравен. Казват, че чинарът е един от най- старите видове на планетата. Величественото дърво живее над 500 години. Нуждае се единствено от светлина и достатъчно влага за корените си. Библейска притча разказва как дървото помогнало на един дребен мъж да види Исус, който на път за Дамаск минавал през селото му. В стремежа си на всяка цена да зърне Исус сред тълпата, се покачил на най-високото място в района - чинара. Изумил се, когато Христос, който нямало откъде да знае за него, се обърнал по име и му казал, че не е нужно да е толкова високо, за да го види, а да слезе, че ще вечерят заедно. В огромната си радост мъжът се спуснал толкова бързо по ствола, че свалил горния му слой. И затова чинарът не е като останалите дървета, а има необичайна, гладка, петнисто-шарена кора. Вековни екземпляри, включени в списъка на защитените дървета, има в десетки селища по поречията на Струма и Места. Няколко от тези величествени екземпляри ще навършат столетие и в нашия град, превърнали се в емблема на гарата. Вековни дървета, горди и безмълвни, скрили в себе си мъдростта на историята. И посланието, че сме длъжни да ги съхраним!           И. Бечева- Кърджийска

понеделник, 26 януари 2015 г.

В подкрепа на Националния протест на ресурсните учители

В Община Септември работят седем ресурсни учителя – двама логопеди и един психолог от Ресурсен център, гр.Пазарджик. Те подпомагат обучението и възпитанието на 90 ученика със специални образователни потребности от нашата община. Зад този израз се крият деца, които имат нужда от подкрепата на специално обучени педагози. Тези деца могат да получат адекватно на състоянието им образование само и единствено  с грижата на ресурсните учители, а това е важно за бъдещето им. Планираната промяна ще ги лиши от възможности, ще унищожи надеждата на деца и родители, които разчитат на специалистите, които осигурява Ресурсен център, гр.Пазарджик.



ПРЕССЪОБЩЕНИЕ на УС на НАРУ

Управителният съвет на Национална асоциация на ресурсните учители в България(НАРУ) след съгласуване със своите членове, взе следните решения:
1. Стартира инициативата "НАРУ е ПРОТЕСТ", насочена да обедини и събере всички учители и родители, които не са съгласни с предложенията в Законопроекта за предучилищно и училищно образование , свързани с организацията на обучението на децата със специални образователни потребности. В тази връзка от понеделник-26 януари 2015 г. всички членове на НАРУ –ресурсни учители, специалисти , родители и други наши съмишленици , в знак на символичен протест, ще носят на реверите си лентичка с надпис:“Ресурсните центрове – държавни!Да съхраним подкрепата за нашите специални деца !“.Целта е Комисията по образование на 43-то Народно събрание да преразгледа текстовете, касаещи ресурсното подпомагане на децата със специални образователни потребности.
Нашето предложение е : Ресурсните центрове в България да станат регионални специализирани звена към Министерството на образованието и науката.
2. Ще инициира Национална подписка "За запазване Статута на Ресурсните центрове като държавни специализирани звена".
3. Ще се солидаризира с всички действия на граждански протест.
4. Назначава г-н Стоян Павлов, секретар на НАРУ за Национален координатор "Протестни действия". Националният координатор има право от името на УС да организира различни граждански действия, съобразно Устава на НАРУ и действащото българско законодателство.
5.НАРУ остава в диалогичен режим с всички отговорни институции и организации.
Стоян ПАВЛОВ , секретар на НАРУ-България

понеделник, 12 януари 2015 г.

Почти неизвестен местен вестник отпреди 90 години

   

Малко известни са ни редица факти, свързани с историята на Септември. Те са останали някак назад в миналото, незнайни и непонятни за нас. А историята е не само минало, тя е и поука, и почит, и мъдрост- от извора на който, можем да „пием“ безспирно.


 
  В Септември са живели будни хора, обединени от идеята за една сплотена общност, за изграждането и развитието на едно по- добро място за живеене. Защото родният град е не само географска точка, той е нашият свят- тук са приятелите ни, семействата, спомените, тук се раждат и първите мечти…
     Вероятно съвсем неизвестен е фактът, че през далечната 1927г. будни инициатори от гара Сарамбей издават вестник „Фаров лист“ – периодическо издание за култура и просвета. Вестникът е под редакцията на Управителния съвет на Културно- просветно спортно дружество „Фар“, гара Сарамбей. Младежкото дружество е приемник на създаденото на 3 окт. 1925г. спортно дружество „Тракиец“, което има за цел да възпитава у младите хора желанието за физическо и духовно развитие.
       „Животът на спортното дружество е съпроводен с големи трудности, но въпреки това, благодарение на подкрепата, както материална и морална, получена от гражданството и непоколебимия дух на неговите членове, то заживя един прогресивен живот. Но будната младеж, наредена под знамето на спорта, с течение на времето осъзна, че да служи само на спортното знаме и да се работи само за физическото развитие на младежта е тесногръдие, ето защо на 24 окт.1926г. с решение се преорганизира спортния клуб на Културно-просветно спортно дружество „Фар“. В новото дружество се групираха всички младежи, загрижени за бъдещето на Сарамбей, то вече изразяваше желанието на гражданството и младежта се надяваше да получи и ПОЛУЧИ пълна морална и материална подкрепа на всички жители на Сарамбей, стари и млади. „Фар“ си постави всички неразрешени задачи за свои цели, като не забравя, че те са цели, не само на „Фар“, а и на всички жители на гарата и при тяхното решение получи и ще получава винаги подкрепа.“, пишат авторите в една от статиите на вестника.
       В Управителния съвет на младежкото дружество са К . Клисурски, К. Стефанов, М.Попов, Ив. Йорданов и Д. Наумов. За гражданството и членовете на дружеството е създадена и библиотека с 500 заглавия, 50 от които са дарени от г-н Константин Г. Христович, син на големия български зоолог Георги Христович и един от малкото високообразовани жители на Сарамбей по онова време.
     Дружеството организира редовно вечеринки, на които се играят театрални постановки, излети и редица други спортни и културно- масови дейности.
   Младежите от дружество „Фар“ още тогава са прозрели нуждата от просвета и обединение - за едно по-добро място на живеене, осъзнали са, че задачите и проблемите на селото и гарата, могат да се разрешат само с взаимни усилия и са вярвали, че са достойни последователи на родния девиз: „Обединението прави силата“.
  „Неразрешените задачи, светлото бъдеще, културните придобивки, които чака Сарамбей от своята младеж, диктуват и то настоятелно девиза: „Съединението прави силата“ , продължава изданието.
    Преди почти 90 години един периодичен местен вестник поставя редица въпроси и наболели проблеми пред гражданите на Сарамбей/дн. гр. Септември/. Поставя безкористни цели и идеи, водени от желанието за развитие и просперитет на селището. Защо ли и днес, десетилетия по- късно, всеки ред от изданието е толкова актуален. Дали не трябва да се замислим и да си вземем поука- от историята на родния край, която така малко знаем, не помним, но и не търсим?!

                                                                                                                        И. Бечева- Кърджийска