сряда, 30 април 2014 г.

Комикси от 1941 година

Вижте какво можете да откриете в старите скринове, в отдавна не отваряни чекмеджета...на тавана...и къде ли не!

   Вестник Картинен свят излиза на 12 февруари 1941 г. със заглавие Ромстрип – илюстровани романи. Редактор е Т.Георгиев, в сътрудничество с писателя Звезделин Цонев. Излиза всяка сряда в 8-12 стр. Редакцията си поставя задача да доставя на читателите интересни и увлекателни романи в картини, както и здраво художествено, научно и забавно четиво. И всичко това да се чете с еднакъв интерес от възрастни и млади. На страниците на вестника са публикувани първите български романи в картини: Цар Симеон, Златният век на българите и Под робство. Картинен свят отпечатва най-голямото количество комикси в брой - достига до 10 творби./
         






Валентина Петрова- Шуманова

Магията на българските ръце
   


    Бижутата, които ще видите, са изработени от Валентина Петрова- Шуманова. 
 Валя е млад и интелигентен човек, работи и живее в с. Карабунар.
Завършила е ПУ „Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив, специалност Педагогика. 
Интересите на Валя са разнообразни. Любовта, с която младата жена говори за българските занаяти, майсторството на изработката са показателни, че традициите, изкуствата и сръчността на нацията са живи. Това, което излиза изпод златните ръце на българката е удивително и несравнимо, и показателно, че времето, в което живеем не е бездуховно и занаятите никога не са замирали.

   За изработката на бижутата, Валя сподели, че се използват както готови елементи, така и доста ръчен труд- свиване на метала, оформяне на фигурки. И много, много фантазия.









вторник, 29 април 2014 г.

Кажете „Не” на телефонния измамник!

       
Лекция на тема как да се предпазим от телефонните измами се проведе вчера/28.04/ и в с. Семчиново. Възрастните хора с интерес изгледаха мултимедийната презентация, която представи г-н Джоков. Споделиха за множество подобни обаждания и в с. Семчиново, за обща радост, неуспешни. Присъстващите разискваха и върху това, трябва ли законите за подобни измами да бъдат по-строги. Надяваме се с тази кампания да допринесем за драстично намаляване на броя на измамите на територията на нашата община, като сме и обнадеждени от думите на г-н Джоков, който подчерта, че за първото тримесечие на годината, подобни случаи са едва 7 на територията на цялата Пазарджишка област. Благодарим за поканата на председателката на пенсионерски клуб "Чинарите", с. Семчиново, г-жа Златка Ладжова! Кампанията продължава


понеделник, 28 април 2014 г.

Нова детска площадка на територията на гр. Септември

   
Площадката на етап строителство
По идея на община Септември и по инициатива на Гражданско сдружение „Загорово” стартира изграждането на нова детска площадка. 

Изработването на площадката е дело на фирма ЕТ „Венко Стойчев” , по проект на Общината. Основният дял от финансирането са осигурени от фирмата-изпълнител, с управител Венко Стойчев , със съфинансиране от сдружение „Загорово”, а съоръженията, необходими за осъществяване на проекта, които също са немалък дял от инвестицията, ще бъдат предоставени от Общината. 

    Фирмата ЕТ „Венко Стойчев” е позната на гражданите като тази, която се грижи за снегопочистването. Готовността, с която г-н Венко Стойчев прие идеята за проекта е красноречива, че фирмата е един достоен партньор на община Септември.

   Новата детска площадка се изгражда на площад „Илия Минев”, срещу църквата „Св. свщмчк Харалампий”.

 


 Една от основните цели, заложени в Устава на сдружение „Загорово” e създаване на благоприятни условия за преодоляване на икономическата изостаналост, създаване на условия за достоен живот на населението, както и насърчаване сътрудничеството между общината, нестопанските организации и бизнес средите за устойчиво местно развитие. Особено сме радостни, че даваме своя принос за осъществяване на проекта, за да растат нашите деца щастливи, да превърнем, с общи усилия, нашия град в едно по-приветливо място за живеене. 


Благодарим за участието на кмета на общината, г-н Бошев и на фирма ЕТ „Венко Стойчев” с чиято подкрепа проекта ще се реализира. Това е един добър пример, как в трудно икономическо положение на oбщината, г-н Бошев намери начин проекта, все пак, да се осъществи. И показателно, че местната власт, бизнеса и нестопанските организации трябва да вървят ръка за ръка в името на настоящите и бъдещи обществени цели , за да се развива родния ни град. 

 На прав път ли сме, трябва ли всички заедно, кмет, институции и общественост, да си подадем ръка- това ще разберем от вашите коментари, уважаеми съграждани. Очакваме ви!

 Сдружение с общественополезна дейност „Загорово”

четвъртък, 24 април 2014 г.

Споделено

На електронната поща на Гражданско сдружение "Загорово" се получи писмо от г- н Иван Стоянов. Публикуваме го без редакция и очакваме вашите коментари!




   На първо място вниманието ми бе привлечено от литературният стил на отчета – дълги и сложни изречения, красиви думи и пожелателни фрази, а информация за конкретно свършена работа липсва. Още на първо четене това творение прилича на доклад за пред партиен форум, а не на отчет.

Така отчет не се пише, г-н Кмете, Така се заблуждават гражданите, че е свършена планираната работа. Не можете да ни заблудите, не забравяйте, че тук живеят интелигенти хора, кого заблуждавате?!

 Как всъщност се пише отчет ? Такъв се прави на планирана дейност, за определен период и на основание на нормативни документи – в случая Закон за местното самоуправление и местната администрация и Общинския план за развитие. В уводната част на всеки отчет е задължително да се определи целта му и да се очертае развитието по приоритетни области и не на последно – отчета да е ясен и конкретен. 

...И аз отворих Програма за управление на Община Септември 2011 – 2015год. За мое учудване – и там същото многословие, като на стр.72 започва таблица с «дейностите», които са необходими за постигане на целта на програмата. В една графа на тази таблица са поместени – приоритет, мярка, дейност, проект. Това са несъвместими неща, да не говорим, че графа срок изобщо няма. На практика няма реален план, липсва нормална програма, как тогава да има реален отчет?! 

Прескачайки всички нормативни документи, които го задължават да направи отчета, кметът се мотивира с личната си отговорност . Ами, работил, не работил- отчет трябва да има.Отчет, а не красив преразказ! 

В Програмата са определени шест приоритета за развитието на общината/Тълковен речник: приоритет - това, на което се дава предимство/ Но отчетът започва с дейността на отдел „Местни данъци и такси” – явно той има предимството. Според написаното служителите изпълняват задълженията си, данъците се събират, редовият данъкоплатец е информиран за дължмите суми и всички са доволни. Но аз не разбрах няколко важни неща – и дума няма в отчета за методиката на формиране на такса смет. Къде е цената на сметопочистването, какви са условията на договора...? Защо ежегодно се променят условията на договора в нарушение на закона за обществените поръчки? И не на последно място, как разбрахте, че гражданите са доволни. Кой и кога ПРОУЧИ ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ?! 

 Така, питайки стигнах до Приоритет първи: Европейско здравеопазване за всеки. Тук също се натъкваме на субективна оценка.
 А това звучи нелепо: „За по-доброто обслужване на пациентите Медицинският център участва в различни програми с Дирекция „Бюро по труда” . Лекарите НА английски ли ще НИ ГОВОРЯТ или от тази година инжекциите ще ги слагат ромите от временната заетост?! 

Приоритет втори: Инвестиции и развитие на общината по европейските програми.
 Няма такова развитие, няма НИТО ЕДИН НОВ инвеститор. А това, което го имаше беше сринато. Болната тема- завода. Защо бе сринат ТРЪБНИЯТ ЗАВОД? На какво основание подписахте разрешението за събаряне, след като се говори,че собственикът дължи 800 000 лв. данъци към бедната ни Община. Как и кога ще ги приберете тези данъци? Или ги опростихте и срещу какво? Дайте ни отговор!

 Приоритет пет: модернизиране на образованието и културата. Читалища, музеи, други културни институции в отчета не са и споменати. Нужен ли е коментар?!
 Какви действия предприе Общинското ръководство за задържането на учениците в училище? Как подпомагате развитието на културата по селата - НАПИШЕТЕ! На колко самодейни състава обещахте финансова помощ...И ТЕ ЧАКАТ ОЩЕ!

 Приоритет шести - Общинска собственост. Стана ясно, че единственият начин да влезнат пари в касата на общината, /или някъде другаде/... е продажбата на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ. Земята е единственият капитал, който тази нещастна община все още има ...помислете в чий интерес е тя да се продаде! И КОЙ ПЕЧЕЛИ ОТ ТОВА, ЗАЩОТО НИЕ, ПРОСТОСМЪРТНИТЕ, ПРЕДПОЛАГАМЕ...Само предполагаме, дано не се окажем прави! 

И така, г-н Кмете, все пак благодарим за многословието в т.нар. отчет. Конкретизирайте обаче, колко пари, например, има да събира общината от неплатени данъци на фирми. Защо допускате едни да плащат надлежно, а други не? Непрекъснато говорите, че пари няма. Ами съберете си ги, ако имате интерес тази община да се развива. Общината не е опитно поле. Идвате и си отивате, а тя се развива на автопилот. Всъщност никак не се развива. Затъва. И това ме навява на мисълта, че „Пилот в самолета няма”! Има само напъни, да се свърши нещо, но е видно - То Нещото е Нищо!

петък, 11 април 2014 г.

„Тука има - тука нема”

Чл. 36 ал.1 т.1 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация) гласи: 

"Общинският съветник е длъжен да присъства на заседанията на Общинския съвет и на комисиите, в които е избран, и да участва в решаването на разглежданите въпроси. ал.2. При неизпълнение на задълженията по ал.1., т. 1 от възнаграждението на общинския съветник се удържат средства в размер, определен в правилника по чл.21.".

Последното решение на общинския съвет, №561:

2. Общинските съветници в Общински съвет – Септември получават възнаграждение в заседанията на Общинския съвет и неговите постоянни комисии - 70% от средната брутна заплата на общинска администрация за съответния месец.

2.1. За отсъствие от заседание на сесия на Общинския съвет, общинския съветник получава възнаграждение в размер на 30% по-малко от общото възнаграждение.

2.2. За отсъствие от заседание на постоянна комисия на Общинския съвет, общинския съветник получава възнаграждение в размер на 20% по- малко от общото възнаграждение.

Знаете ли, че:

От началото на годината присъстваме на всички редовни сесии на Общинския съвет. Съставът му рядко надвишава 17 човека. Дали общинските съветници си получават месечните възнаграждения в пълен размер?! Може ли някой от г-да съветниците да се припознае в случая- т.е. да е получил възнаграждение за „НЕПРИСЪСТВИЕ"? Петнадесет, седемнадесет и рядко деветнадесет присъствали, двама винаги се губят. То малко идва като играта „тука има, тука нема”, има ли ги, няма ли ги всички общински съветници?! Пари обаче няма, общината е в криза, има задължения и ще е много жалко, ако всички съветници от минипарламента получават пълния си размер месечни възнаграждения и то ПРИ ОТСЪСТВИЕ.

Не е достойно и не прави чест. Лош пример от обществени личности. Забравихме обаче, че това са държавни средства и могат да се усвояват несправедливо. Ще се припознае ли сам някой общински съветник със съхранени добродетели?

 „Тука има-тука нема”. Има 21 общински съветници - „нема” 21 общински съветници.

 „Нема” Достойнство!!!

четвъртък, 10 април 2014 г.

Ателие „Великденски восъчни багри” в читалище „Култура – 1910г.” с. Ветрен дол

 Готовите яйца
С много настроение и вдъхновение малките любители на традицията рисуваха яйца по велинградската восъчна техника. Магдалена Гушкова грабна вниманието им не само с красиво изписаните яйца, но и с интересна легенда за началото на тази традиция. Удоволетворението за нас, организаторите от Гражданско сдружение „Загорово” идва, когато усещаме радостта и интереса на децата към миналото и желанието им да направят нещо традиционно, като изписването на великденски яйца по стара технология. Порадвайте се и вие на красотата сътворена от детските ръце!



 По време на работа


Най- старателната участничка

сряда, 9 април 2014 г.

Постъпка за пример! Ще има ли последователи?

През месец март, общинският съветник Йордан Митров внесе писмена декларация, че се отказва от цялото си възнаграждение, което му се полага като такъв. В декларацията изрично е посочено желанието на г-н Митров сумата да се превежда по равно на двете детски градини в гр. Септември. 

Г-жа Силвия Лазарова, Директор на ОДЗ „Червена шапчица”, и г-жа София Лазарова, директор на ОДЗ „Приказен свят”, изказват своята благодарност на общинския съветник Йордан Митров. Трогнати са от вниманието и са удоволетворени, че все пак има хора като г-н Митров, които мислят за децата на гр. Септември. Средствата ще бъдат използвани по волята на дарителя. 

Постъпка мъжка и изключително благородна!

вторник, 8 април 2014 г.

За „Тошко Африкански”, вдъхновението и карабунарското вино...

     Сгушено в ниската част на Тракия, между планините Родопите и Средна гора е разположено с. Карабунар. Повече от петнадесет десетилетия основният поминък на селото е лозарството. С хубавото, изпечено по високите баири памидово грозде, с. Карабунар става известно в цялата страна. От началото на XX в. до 1944г. карабунарското вино води неизменна и неоспорима класация като най- търсеното, скъпо и реномирано вино в цялата страна: „ Тазгодишните с баирски произход вина се отличават със своята идеална бистрота и светлост, лекота, аромат, букет и пивкост... Имаме и по-силни, тежки и ароматни памидови вина от прочутата пазарджишка яка като Кара Бунар, Кара Мусал (Виноградец), Бошуля, Шахларе (Памидово)...”.

Ангел Каралийчев
      Сред ценителите на памидовия елексир е бил и големият български писател Ангел Каралийчев. Бележити българи като Ал. Балабанов, Елена Снежина, Елин Пелин, Сирак Скитник и Ангел Каралийчев се събирали в кръчмата с претенциозното име „Селект”, отворена през 1926 г. от ген. Стефан Тасев, която по-късно Елин Пелин кръщава „ Под липите”. Това било съвсем естествено - вечер, в прохладата, бележитите творци се събирали под липите, които растели там. На сладка раздумка, щрихирайки статии и разкази, те бъбрели и отпивали от доброто наливно вино от Карабунар и Виноградец. Тази кръчма е била част от всекидневието на онези, които днес заемат беспорно място в българската класика.

       Един от най-големите ценители на карабунарското вино бил Ангел Каралийчев. Вероятно неповторимият аромат и вкус на това памидово вино дотолкова вдъхновило писателя, че той увековечил името му в книжката „ Тошко Африкански”, в раздела „Червената шапчица”: ”Когато се пробуди, слънцето беше вече изгряло, росата блещукаше. Весело чуруликаха птичките. Щурците безгрижно свиреха. Тошко слезе, протегна се и потърси нещо за ядене. Като не намери нищо, запълзя по корем и с голяма сръчност налови цяла шъпа щурци. Лакомо ги налапа. Уталожи малко глада си, тръгна без посока под дърветата и почна да си ръмжи по маймунски.

     Не щеш ли, в туй време насреща му се зададе едно момиченце с червена шапчица и кошница в ръка. В кошницата имаше топла питка, варена кокошка и бутилка с карабунарско винце.”

    През 1941 г. в село Карабунар се състои Втора културна седмица за селото. В събитието се включили и селата Виноградец и Ветрен. Сам Ангел Каралийчев, както и Елин Пелин посещават Карабунар. Във връзка с културното събитие излиза брой първи и единствен на вестник „ Втора културна седмица на селото” . В статиите, поместени там, не липсват данни и за лозарството като поминък, а
спомените от културното събитие се пазят живи от наследниците на учителите, участвали в него: „Главният поминък на населението е лозарството. Засадено е едно пространство от 9 000 дка лозя и през добри години се получава 4-5 милиона кг грозде... Селяните са трудолюбиви, предприемчиви и пропити с национален дух, завещан им от дейците на нашето Освобождение”.

   Трудолюбивите селски ръце превръщат памидовото грозде в най- конкурентното на българския пазар в онези години.А вдъхновението от виното, силно и тежко като карабунарската земя, се превръща в част от вечната приказка на Ангел Каралийчев - „Тошко Африкански”.

                                                                                                     
Иванка Бечева - Кърджийска

понеделник, 7 април 2014 г.

Великденски восъчни багри



Украсяването на великденски яйца с восък е стара славянска традиция, разпространена и в днешно време в България, Чехия, Словакия, Полша, Украйна, Русия, част от Германия, Унгария, Хърватска, Румъния и Сърбия.

  В България украсата на великденските яйца с восък е позната по цялататничска териоия.

   Една по-усъвършенствана техника за украса с писалка и восък е намерила благоприятна среда за развитие в Чепинския край – Велинград и Ракитово.

  При тази техника се получава негативен рисунък – яйцето се боядисва червено, а орнаментите, покрити с восък, остават бели.

ЗАПОВЯДАЙТЕ !!!

петък, 4 април 2014 г.

Последният мохикан на SOE в България

     

Майор Франк Томпсън
    През юни 2014 г. се навършват 70 години от разстрела на британския военен разузнавач от SOE майор Франк Томпсън в Ботевградския Балкан. Миналата година фронтменът на „Пинк Флойд“ Роджър Уотърс преди концерта си в София поднесе цветя на паметника в село Литаково, където са положени костите му. Там лежат също канадският офицер Ник Моро, сърби, руси, арменци и много българи.

     Майор Томпсън е инициатор за интересния и непознат детайл от нашата история през Втората световна война, с който сега ще се запознаете. В него участва моят стар английски приятел Иън Макфърсън от Източна Англия. Линията на хоризонта там разделя дивата природа на една четвърт торфени блата и три четвърти небе – най-красивото розово-теменужено небе в Европа. 


    Като човек от сой и със завидна памет, Иън не се перчеше, дори скромно определяше спомените си като мъгляви (blurred recollections). Вече беше осъзнал, че е последният жив офицер от Българската секция на SOE.  

     Нашият герой е служил в тази Изпълнителна служба за специални операции, имаща внушителен оперативен състав, безбройна агентура и немалки правомощия. Занимавала се е с диверсионна дейност срещу страните от Оста и е изграждала потенциал за нелегална работа на своя територия, в случай че загубят войната.
    Службата е подкрепяла правителствата в изгнание на Франция, Полша, Гърция и Югославия, както и съпротивата във всички окупирани и съюзнически страни на Третия райх. 

   Впоследствие SOE е закрита, като малка част от персонала й е преназначен в британското разузнаване. Обсъждали се идеи Службата да мине на ръководство на Британското външно министерство и офицерите се шегували с нотка на възмущение, че това е все едно да сложиш игуменка за шеф на бардак. Макар че Форин офис въобще не е била непорочна монахиня. 

    На Балканите SOE е имала осем секции – България, Югославия, Континентална Гърция, Крит, Егейски острови, Албания, Унгария и Румъния. Битанците са работели най-мащабно в Гърция, поради стратегията си за втори фронт на Балканите и планове да дебаркират в подножието на Олимп, в Кавала или другаде.

    В Гърция по-силната лява съпротива от ЕЛАС и дясната от ЕДЕС на практика започват помежду си враждебни действия още от 1943 г., но това не е попречило на Лондон да помага и на двете групировки. 

 През март 1944 г. регионалната служба на SOE за Близкия изток в Кайро преструктурира част от Балканското си направление и сформира Група „Дунав“ с шеф Суийт-Ескът. Така обединяват работата си срещу германските сателити България, Унгария и Румъния. Политически съветник от Форин офис бил дипломатът Кристофър (Кит) Стийл, по-късно станал посланик във ФРГ.

    Задачата на Група „Дунав“ е била да дестабилизира или откъсне от Оста трите страни, което да принуди германците да ги окупират. От стратегическа гледна точка за западните съюзници това е особено важно и би облекчило откриването на втори фронт. Има логика във формирането на секцията, но общо взето резултатът от работата й е скромен. В началото на 1944 г. Хорти се опитва да откачи Унгария от нацистка Германия и през март същата година Хитлер окупира страната. Това обаче не е било заслуга на SOE.

    В Румъния Група „Дунав“ не постига успех, може би поради прекалено амбициозната схема, предложена от оперативните офицери. Тя предполагала британски въздушен десант на румънска територия, съчетан с антигермански действия на румънския корпус на Източния фронт. Корпусът трябвало да обърне гръб на съветските войски и да се насочи на запад към Румъния. Така се създавало възможност за минимизиране на съветското влияние в страната. Колко по-безпроблемно за румънците е било да се предадат направо на руснаците.

       В изпълнение на стратегията на Група „Дунав“ и предстоящото откриване на втори фронт в Нормандия, през пролетта на 1944 г. британците сменят политическото си решение за България. Вместо да помагат на вътрешната съпротива те решават да направят опит за благоприятна промяна в политиката на самото правителство. Решението има за цел да насърчи началото на сепаративни преговори на западните съюзници с представители на българското правителство в Анкара през март 1944 г. Те поискали в замяна на откъсването на България от Оста, Западът да спре подкрепата си за партизанското движение.

    Очевидно някои операции на SOE остават незасегнати от това политическо решение, което е израз на различията между политици и военни. Основна задача на SOE е била да разрушава военната машина на нацисткия блок с всички възможни средства, вместо да се занимава с безплодни дипломатически експерименти.

     В този смисъл e била Директивата на Британския щаб до силите в Близкия изток от края на февруари 1944 г.: “За Екип 133 – относно операциите в България на SOE и OSS (предшественикът на ЦРУ): задачата е да се поощрява и насърчава партизанската съпротива с максимално възможна подкрепа, като се имат предвид наличните сили”. 

      В Кайро пренасочват моя приятел Иън към „Дунав” и го обучават на парашутизъм и български език. Учителят му по български бил нашенски евреин, който го научил на всички нецензурни думи, но не за да ги употребява, а за да знае какво си говорят българите за него. Лично той смяташе, че от трите страни в Група „Дунав“, България е била най-нестабилната германска марионетка и с перспектива за успешна британска операция.

     С цел дестабилизиране на правителството и засилване на съпротивата в България, шефът на „Дунав“ Бикъм Суийт-Ескът предложил в началото на 1944 г. да се извършат по-интензивни бомбардировки. 

      Оперативната отговорност за тях е поета от Щаба на Обединените сили в Казерта. Общо взето, от месец март до последните бомбардировки в средата на август 1944 г. България не е стратегически приоритет за англо-американската авиация. Въздушните нападения, макар че жестоко тероризират населението, от гледна точка на мащабите им имат спорадичен характер. Хвърлени са няколко бомби дори в Сърница и Чепеларе.

     Иън не е познавал двамата си колеги от SOE - майорите Мостин Дейвис и Франк Томпсън, действащи на западната българска граница. Към края на април 1944 г., близо месец преди да бъде ранен и арестуван, Томпсън докладвал по радиото, че неговите партизански връзки го посъветвали британците да изпратят още една мисия на SOE в Драмско, с конкретна цел установяване на връзка с родопските партизани в Смолянско. Основното направление на англичаните трябвало да бъде от село Лестан (Лещен в Драмско), към Кушлар и на север през село Горна Арда. Точно там предстои да отворим нов граничен преход към село Паранести. По-нататък пътят на англичаните е следвал селата Селище, Кошница, Арда, Пещера и Смолян. 

   Започнала подготовка за мисията и през месец май майор Джон Харингтън, лейтенант Дейвидсън и радистът ефрейтор Рени се приземили в базата на SOE, ръководена от майор Гай Миклетуайт, близо до старата българо-гръцка граница. Харингтън знаел руски и малко гръцки език, преди това бил базиран в Кюрдистан. Лейтенант Дейвидсън бил специалист по подривни операции. 

     Британските доставки на оръжие и хора в района били наблюдавани. Наши военни части започнали акция за прочистване и принудили англичаните непрекъснато да сменят позициите си, докато накрая се наложило да заровят и радиостанцията.

    Първоначално нямали връзка с българските партизани. През юни Харингтън се свързал с помак на име Мурат Чауш, който имал ниви от двете страни на границата. От него разбрал, че Смолянският отряд бил в непрекъснато движение и трудно се откривал. За съжаление се оказали неточни данните на SOE за свободни родопски партизански зони, което затруднило оръжейните доставки. 

    Към края на юни 1944 г. майор Киткат от гръцката секция на SOE уведомил Харингтън, че при него вече чака партизанин от Пловдив за контакт с българската секция на британците. 

     След броени дни Иън Макфърсън получава последния си инструктаж от политическия съветник на Група „Дунав“ Кит Стийл. За най-добър сценарий се приемало да се създаде ситуация, при която германците да отклонят военни сили за запазване на вътрешния ред в България и за евакуация на българските части от Беломорска Тракия. 

       Надеждата им е чрез установените контакти с новото правителство на Иван Багрянов да откъснат България от Оста. Сепаративни разговори са водени в Анкара и Кайро, но сондажи от българска страна са правени също в Швейцария и Швеция.

     Впрочем българският преговарящ Стойчо Мошанов е водил разговорите в Кайро именно с инструктора на Макфърсън – Кристофър (Кит) Стийл. Мошанов е бил неблагонадежден играч, работещ със силните на деня. За провала на сепаративните преговори лично е информирал съветския посланик в Анкара малко след 9 септември 1944 г., явно не му се е разхождало по ленинските места в Сибир.

      Британските идеи за втори фронт на Балканите и откъсването на България от Оста пропадат основно поради американското несъгласие. От своя страна, българските власти са знаели, че всеки опит за сепаративна договорка ще бъде смачкан от германците за броени часове, а правителството и регентите ще бъдат арестувани като в Унгария.

     Поне половин година по-рано американският посланик в Москва Авърил Хариман споделя в Кайро пред представители на гръцкото правителство в изгнание своята безцеремонна оценка за българската фашистка власт: "Те са умни негодници, тъй като ако Германия спечели, тяхната политика ще им осигури завоевания, за които не са се сражавали". 

     Ще отворя една скоба, за да кажа, че по онова време американците съзнателно стоят настрана от колониалното бельо на британците и французите. Ако не беше така, може би южната оперативна граница на НАТО нямаше да минава по Тропика на Рака, а пó на юг. Приблизително по същата причина САЩ са апатични и към Балканите, поне до края на войната. Но упойващият аромат на въглеводородите им е действал възбуждащо и стремително нагазват в Персийския залив години преди Втората световна война. 

   Към България американците са безкомпромисни и окончателно ни отписват още преди лятото на 1944 г., основно заради статута на евреите в страната. Въобще за никакви сериозни сепаративни преговори в Кайро не е можело да става въпрос, особено към края на август, когато съветските войски вече са на северната ни граница. 

    Макар че спасихме българските евреи в довоенните предели на Царството, доскоро гузно мълчахме за петгодишния антисемитски режим по Закона за защита на нацията, отменен чак през ноември 1944 г. 

   Коментарът е излишен, по-добре да разсеем малко атмосферата. На срещата на Рузвелт, Сталин и Чърчил в Техеран през 1943 г. САЩ вече са наясно, че „пилето“ на Чърчил няма да излети. Този анекдот може да се възприеме като метафора на британския неуспех да убеди американците за откриване на втори фронт на Балканите. За тези, които не знаят случката, пояснявам, че Рузвелт драснал една бележка на Чърчил и му я подал по време на разговорите. На нея пишело „Закопчай си дюкяна“. А колегата му отговорил „Бъди спокоен, пилето не може да лети“.

    Да се върнем отново при Иън Макфърсън. След инструктажа от Кит Стийл, Иън заминава с радиста си ефрейтор О’Брайън за Кастелана, едно село на хълмовете над Бриндизи. Това е базата, откъдето се изпращат диверсионните групи за Балканите, наричани на жаргона на SOE „Joes“ или „bods“ – „Иванчовците“ или „телата“. След няколко дни един канадски самолет ги хвърля в района на Пророк Илия (Айлиас), близо до споменатото вече драмско село Лещен. 
  
     Докато траел нощният полет, Иън с черния си хумор помислил, че ще е истинска трагедия неговите канадски летци да загинат само за да го докарат до това диво място. След като двамата с радиста скочили с по-бавните си копринени парашути, самолетът направил още няколко захода и изхвърлил маса оръжие и боеприпаси с бързи памучни парашути, които ги задминавали със скорост, достатъчна да ги убият, ако ги улучат.

    При пристигането им, дошлият от Пловдив партизанин с псевдоним „Ефрем“ ги уведомил, че се очакват две групи български партизани за оръжие. Иън е бил известен на партизаните като „Капитана“, а той споменаваше своите български приятели само с псевдонимите им. По-късно разбрах, че „Ефрем“ е Иван Радев, командир на Втора въстаническа оперативна зона. Радев е двуезичен македонски българин от костурските села, работил в Ксанти като тютюноработник. По-късно беше директор на пловдивската пивоварна „Каменица“. 

     Другият, когото Иън наричаше „доктор Люк“ е бил младият командир на Смолянския отряд Братан Шукеров, студент по стоматология във Франция. Шукеров почива малко след 9.ІХ.44 г. от стара огнестрелна рана при нелеп инцидент. Десетина негови партизани също пристигат за оръжие. На тях им дават да пренесат на север и британската радиостанция. Допълнително се договарят четири самолета с оръжие, достатъчно за 250 души. 

     Първата доставка става на 12 август, но е забелязана от наши военни части. В започналото сражение англичаните се изтеглят под гръцко прикритие, но оръжието е пленено и базата Айлияс е изоставена. Англичаните се срещнат със Смолянския отряд при село Кошница и потеглят на север, а гърците се връщат на своя територия.

    Макфърсън, Харингтън и радистът О’Брайън, придружавани от Иван Радев, продължават на север и се придвижват само нощем. Преспиват в лагера на Шукеров, минават през село Манастир и връх Чил тепе, а след два-три дни се свързват с друг партизански отряд северно от село Хамбар. Междувременно искат от Центъра оръжейни доставки, но тогава вниманието на англо-американците е пренасочено основно към Южна Франция и Варшавското въстание и им отказват.

   На 8 септември англичаните минават през село Три могили, източно от Кокез тепе (Сини връх). Вечерта чуват по радиото, че България е обявила война на Германия и съветските части скоростно се придвижват към Белград през Северна България. 

   Иън и Джон тръгват към Новаково и оттам с цялото население отиват да празнуват победата в село Тополово. Докато празнували, един набързо сформиран трибунал осъжда с аплодисменти няколко души, които веднага били разстреляни извън селото.

     Двамата англичани успели да се доберат до Пловдив в 3 часа сутринта на 10 септември. Понеже идвали от „шумата“, те не повярвали на очите си как германски сателит за един ден става съветски съюзник. 45 години по-късно пак не ни повярваха, че светкавично станахме най-големите демократи. И руснаците не проумяха тези метаморфози. Кой да ни разбере, ние се въртим като пумпали на историческата сцена.

    В Пловдив Иън получил от Кайро указание да организира посрещане на Г.М. Димитров на летище Крумово, който пристигал със самолет на SOE. Няколко нощи палили факли и огньове с група партизани, но самолетът така и не пристигнал. После ги уведомили, че Гемето решил за по-безопасно да пътува с влак. Три години по-рано земеделският лидер е евакуиран от България пак с помощта на SOE. 

    В Крумово Макфърсън за първи път срещнал съветски военен разузнавач, който изучавал тайно летището, но се поотпуснал, като разбрал че са колеги и съюзници.

     По-интересното е че в Пловдив Иън видял колегата си лейтенат-полковник Харолд Гибсън, (Harold C.L. Gibson) от тежката артилерия на британското разузнаване. Той работел по руско направление с дълбоко законспирирана агентура от времето на Първата световна война до към 1945 г., когато е бил разкрит от свой агент. Гибсън пътувал с кола от Истанбул за София. Разхождал се в Пловдив, накичен с руските си имперски ордени и съпровождан от някакъв важен съветски генерал на име Волков. Основно е бил базиран като резидент в Истанбул.

     През 2011 г. един член на британския Gentleman's Military Interest Club беше поставил в сайта на клуба снимка на стар египетски сребърен браслет от времето на Първата световна война и разпитваше дали някой знае нещо за собственика й с гравираното име – „L.T. Col. H.C.L.Gibson, British Embassy, Istanbul“. Светът е станал отвратително тесен, няма къде да се скриеш дори и в отвъдното. 

      Иън заминал за София и разбира се отседнал в хотел „България“. На 21 септември той и колегите му Миклетуайт и Харингтън, се представили на полковник Зайцев в съветското командване. Руснакът дори не знаел, че британските военни разузнавачи са на българска територия. Държал се приятелски, но бързо им обяснил, че мисията им е приключила и е време да си ходят. Миклетуайт се опитал да го успокои, че слуховете за британски десант в Кавала са безпочвени. Зайцев не проявил особен интерес по този въпрос, нито по ситуацията около нашия Втори окупационен корпус в анексираната Западна Тракия, защото той не бил даден под съветско командване. 

    Британците обаче провели допълнителен разговор със Зайцев да го запознаят с обстановката на Беломорието. Там новото българско правителство практически не контролирало действията на нашите военни и Харингтън настоял корпусът да запази позиции, докато не се появи легитимно гръцко правителство. Очевидно настояването им е било свързано с подозрението, че ЕЛАС веднага ще запълни вакуума ако българските части се изтеглят. 

    Този ход е бил прибързан, защото дълго време след този демарш официална гръцка власт въобще не се е появила. Правителството на Отечествения фронт незабавно назначава Иван Радев – Ефрем, основната връзка на Макфърсън, за заместник-командир на Беломорския корпус с инструкции за незабавна евакуация. Без нея, през октомври 1944 г, нямаше да постигнем примирие със съюзниците, което беше абсолютен императив. 

    Двете основни цели на съветските войски в България са незабавна блокада на черноморските ни пристанища и скоростно навлизане в Югославия. Беломорска Тракия е извън съветските тактически интереси, нито пък руснаците са възнамерявали да нарушават договорките от Техеран’43. Още повече, че на този терен е разположена най-запазената и боеспособна част от нашата армия, а Москва не е хранела особено доверие към нас.

     И въпреки това британците са подозирали, че руснаците ще се възползват от ситуацията да излязат на Егейско море. Бъдещият британски премиер Харолд Макмилън отбелязва на 9 октомври 1944 г. в дневника си следното: „Антъни (премиерът Идън) ми каза, че по време на посещението му в Москва той..... се е опитал да разплете някои от Балканските възли, особено примирието с България и положението в Тракия“. Британците добре познават руснаците, но фобията им за съдбата на Западна Тракия е била неоснователна. Във военните дела те обикновено са шахматисти и ако са решили нещо да правят, не им трепва окото. Видяхме как си върнаха Крим или как напердашиха по-рано грузинците. Дори на оградата на една тяхна казарма им бяха написали с огромни букви Другари грузинци, учете се на военно дело, ще ви проверим.Такива едни работи.

     Все пак да не изпадаме в наивност, на конференцията в Потсдам през 1945 г. руснаците безуспешно бяха поискали от съюзниците си военна база в Александруполис или другаде в района на Проливите, но не на българска, а на гръцка територия. Този въпрос обаче им е изглеждал незначителен, особено след като в Потсдам са разбрали, че до няколко дни Япония ще бъде бомбардирана с ядрено оръжие.

     На Парижките мирни преговори за втори път през 20-ти век ни обявяват за държава-агресор. Васил Коларов припомня на американците, че след Първата световна война Комисията Карнеги недвусмислено доказва българския етнически характер на тракийското Беломорие.

     САЩ възразяват, че след 25 години демографската картина вече не е в наша полза. А гръцкият представител заявява, че докато българите не бъдат изтикани на север от Стара планина, на Балканите винаги ще има войни. За щастие, преговорите не приключват с драма за България - успяхме да запазим Южна Добруджа. 

     През 1991 г. в Лондон пристигна президентът Желев по покана на британското правителство. На приема в посолството поканих и нашите семейни възрастни приятели Иън Макфърсън и съпруга. Предложих на Иън да го представя на президента и бързо направихме репетиция с фразата аз съм британски офицер за свръзка с българската съпротива. Разбутах тълпата около президента и външния министър Виктор Вълков, а възрастният Иън се изпъна като струна и докладва на български: “Господин президент, аз съм британски офицер за свръзка с българската съпротива“. Желев го зяпна, като че ли заподозря лоша шега, но бързо обясних ситуацията и се проведе сърдечен разговор. 

   По едно време Виктор изтърси в неговия шеговит стил и моят баща беше английски шпионин, но го обесиха фашистите. Предложиха на Иън да му изпратят журналист да го интервюира, но той отказа. Въобще не беше случаен човек, дълги години беше вицепрезидент на могъщия някога монопол Ирак Петролиъм Къмпани.

    Иън често се питаше дали ако мисията на SOE на южната ни граница беше започнала поне няколко месеца по-рано, резултатите щяха да бъдат по-добри. Убеден съм, че щяха добре да въоръжат родопските партизани с прочутите автомати „Стен“, но ходът на историята щеше да 
остане същият...

Горан Йонов

четвъртък, 3 април 2014 г.

За законите и правилниците ...

     
На Общинската  сесия, провела се на 27.03.2014г. ние, членовете на Гражданско сдружение „Загорово” искахме да поставим на дневен ред два въпроса, мотивирани и формулирани от гражданите на общината. Не бяхме спазили реда и срока от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет и съответно нашите въпроси нямаше как да се поставят на дневен ред. Извиняваме се, ако с това сме нарушили процеса на работа или сме предизвикали някакво неудобство. Но сме и озадачени, от факта, че Правилникът трябва да се спазва само от гражданите.

Ето какво казва Правилникът на Общинския съвет мандат 2011-1015:

 „ЧЛ.17(1) 11. Председателят на Общ. съвет следи за довеждане до знанието на гражданите на общината на всички актове, приети от общ. съвет.

12.Нарежда нормативните актове, приети от общинския съвет, да бъдат доведени до знанието на гражданите на общината чрез публикуване в местния печат или на официалната страница на общината.

Чл.109(1) Нормативите на общите нормативни актове на общ. съвет се разгласяват чрез официалната страница на общината в интернет, местните печатни издания.”

Чл.22.ал.2. от ЗМСМА: ”Актовете на Общин.съвет се разгласяват на населението на общината в срок по ал.1 (7-дневен) чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл.21.ал.3. Чл.110(1) от Правилника на общ. съвет: „ Председателят на общ. съвет изготвя и внася за разглеждане 2 пъти годишно отчет за дейността на съвета и на неговите комисии, които се разглеждат в открито заседание и се разгласяват на населението на общината. (3) Отчетът се публикува в поне един местен или регионален вестник и в официалната интернет страница на общината.

     Равносметка: -единствено датата на последната сесия беше известена на гражданите в срок, което е видно от сайта на общината - решенията на общ. съвет се публикуват след месец-два, видно също от официалния сайт на общината - последният публикуван отчет за дейността на общ. съвет е от... 2008 г.!!! Ами то излиза, че общинския съвет, мандат 2011-2015 въобще не е работил.

 Много, много жалко... Да видим сега... Кой спазва правилата и кой не!

ЗА „ХИПОТЕЗАТА ПИСТИРОС” - КОНКРЕТНО

       Проблемът, който постави за разискване Горан Йонов със статията си „Хипотезата Пистирос”, не е само научен, той е и социален, и политически. Социален – защото лиши цялата Септемврийска община от историческия ù музей и историята ù, политически – защото се стигна до положението Лидия Домарадска и началничката ù Мирена Славова да обявят района на общината за район на гръцкиговорещо население!?! Като се нагледах на шефа на катедра „Археология” как обръща Софийския университет на кръчма, разбрах къде се корени злото. Стигна се до там, че в телевизионното предаване „In situ” някакъв грък Сидерис, шеф на някаква гръцка фондация, да ни учи от мястото на т.н. „Емпорион Пистирос” как да социализираме старините си и как да привличаме туристи при тях. За четвърт век нашите археолози и музейни работници нищо не научиха от чужденците и нищо не направиха по този въпрос.

      Хипотезата „Пистирос” възникна под знака на лъжата: Лъжлив е превода на Херодот в абзаца за Пистирос в българското издание, лъжа е, че Пистироският надпис е намерен в района на разкопките, лъжа е, че е преупотребяван като строителен материал, взет от т.н. Емпорион Пистирос, лъжа е нескопосаният му превод на български, срещу него протестират даже „чешките им приятели”, лъжа е, че срещу Александър Македонски воювали емпорити, а не емпори, лъжа е, че в „Емпорион Пистирос” са намерени надгробни плочи на елини, лъжа е, че в Турция не се правят разкопки на тракийски обекти и още много лъжи. Отличителен белег на българския екип разкопвачи е недостигът на знания: не знаят значението на думи от Пистироския надпис – прасени, Белан, епаулисти; не знаят Правилника за археологически разкопки, не знаят и правилото да се използват само първоизвори на информация. Един техен колега изкара епаулистите „специална военна част, охраняваща емпориона”, друг писа, че Белан – това е Белово. Не знаят, че до Освобождението на изток от Старосел е имало село Епаула, а Белово е калка (буквален превод) от средновековния град там Левка („Бяла” на гръцки). Пистироският надпис е прибран от Вономасион в музея в Септември по най-дилетантски начин без открит лист и протокол, без заснемане на ситуацията и камъка от всичките му страни, което според чуждестранни и наши археолози е много грубо нарушение на гражданските и археологически закони – недопустимо е в науката археолози да смесват артефакти от различни археологически обекти, защото водят до фалшификации на историята. Когато маршал Дибич-Забалкански през 1828г. тръгва срещу Турция, взима с щаба си много археолози. От Дунав до Егейско и Адриатическо море те събират антични артефакти, с които пълнят археологическите музеи в Одеса и Петербург. Главният археолог С.Сейже, като пише, че поради трудностите с транспорта много антични паметници са захвърлени от обозите край пътищата из България, оставя завещание до бъдещите археолози: „Говоря за тази загуба, за да спестя на някой бъдещ археолог, който ги намери в самотиите на Ниските Балкани, задълбочените хипотези и мъчителни проучвания.” С пълна сила това се отнася и за „Хипотезата Пистирос”. Ниските Балкани – това е Средна гора в тогавашната руска военна терминология. Той дава и пример: надпис от Епидамн, днешният Дуръс в Албания, е намерен чак във Варна. А аз ще дам пример с Крумовата колона в търновската черква „Св. 40 мъченици”: хан Крум превзема бившата резиденция на Котис І – Родосто на Мраморно море и закарва в Плиска една колона с надпис „Крепост Родосто”. Иван-Асен ІІ пък закарал колоната от Плиска в Търново в построената от него черква „Св. 40 мъченици”. Крепостта Вономасион (Асарджик) след Освобождението е изследвана много пъти, никой не намерил Пистироския надпис. И изведнъж хоп! – цъфнал край нея на повърхността на една нива. При това единият му край пресно-пресно отчупен, сякаш не е прекарал 2,500 години под земята. Точно тази история подхранва съмненията за неговия произход у наши и чужди археолози. Като прибавим и непознатия в България гранит, върху който е издялан – мистерията става пълна.

     
 Надписът
Съдържанието на Пистироския надпис изобщо не може да се приложи към условията между Ветрен и Септември, това го вижда всеки, който поне малко отбира от география и история. Споменатите в него градове на Егейско море Маронея, Тасос, Пистирос и Аполония имат помежду си визуална връзка така, както се виждат от Септември Белово, Ветрен и Пазарджик. Казах в началото, че и преводът на Херодот на български е лъжлив. Нашият преводач е превеждал от френски, не от гръцки. В гръцкия текст е казано, че Ксерксовата войска минала покрай крайбрежните градове, а не покрай континенталните на Тасос. Така Пистюрос е нарочен за тасоски град, а той не е. Стефан Византийски го нарича емпорион. Домарадски нарича и нашия град „Емпорион Пистирос”, та стават два. В историята такъв прецедент няма. В надписа се чувства отгласът от други договори. Всички гръцки градове на егейското тракийско крайбрежие плащат данък на тракийските царе, той е във вид на ценен метал, затова царете приемат и събират всякакви пари, но ги мерят на кантар, данъкът се определя в тегловни единици. Тези пари изобщо не влизат в обращение. По този въпрос съветвам „пистиросци” да прочетат двете „Тракии” на Данов и Фол. Тогава ще разберат защо се намират монетни съкровища от различни емисии и различни царе на едно място. Това е хазна. Даже покойната проф.Йорданка Юрукова не го е разбрала.

       Не само монетите в „емпориона” не са осмислени, също и изобилието от натрошена керамика, която се превръща в красиви съдове под златните ръце на реставраторката в музея Снежана Углешова. Амфорната тара идва от Тасос, защото Тасос само това произвежда, но пълни амфорите с вино от лозята, отглеждани от колонистите му на Тракийския егейски бряг и разпространявано от Египет до Приволжието и целия Средиземноморски район. Гърците създават историята си от поетичната фантазия на Омир, като напълно му се доверяват. В „Одисеята” той възпява исмарското вино, което Одисей задига от Марон. Който иде сега в Маронея и погледне планината Исмар, ще види, че тя е един угаснал вулкан и по нея даже трева не расте, камо ли лозя.

      Имало много графити в „емпориона” – ами има ги навсякъде, където се изравя гръцка керамика. Но не е изровен нито един надпис на гръцки. Проучих Маронея – през 1913 г. френски археологически екипи ограбват сегашната Мароня, селото на Капитан Петко войвода. Голяма част от задигнатото е описана в Bulleten de Correspondance Hellenique. Надписи и статуи, събрани в старото училище, надписи от селските чешми, надписи, вградени в къщите и дуварите, надписи от амфитеатъра. След това Мароня и амфитеатърът били бомбардирани. Каквото останало, било ограбено пак от френски екипи през 1940г. преди България да окупира Беломорието. Предлагам на „Емпорион пистироския” екип да иде в Маронея и да чуе как 80-годишни баби и старци говорят на чист български език, даже кметът, а те ще ми разправят, че траките край Септември говорели гръцки!

       Археолози от цял свят казват на нашите „пистиросци” че не може селище с живот само 150 години да има културен пласт 2,5 метра, а е фантастика 4 – 5 метра, какъвто го изкарват те и копаят ли копаят кладенци на брега на Марица. От отчета за 2004г. се вижда, че вече нищо ново не намират: „В МУЗЕЯ продължи работата по обработка на керамиката и другите находки от ПРЕДИШНИТЕ сезони и каталогизирахме специалните находки от ПРЕДНАТА година.” Всеки сам да си направи изводите от този текст.

        Наскоро във връзка с историята на Карабунар се свързах по телефона с Росица Кендерова, която е била при Домарадски геоморфолог на разкопките. Попитах я защо не е извършила петрографски анализ на Пистироския камък? Отговори ми: „Смятах, че е бошулски гранит. Освен това аз съм геоморфолог, не геолог. ДЪЛГ БЕШЕ НА МУЗЕЯ да прати молба до нашата катедра по геология да извърши петрографския анализ.” Цели 25 години на наши и чужди екипи не им идва на ума да изпълнят елементарното си задължение – да извършат петрографски анализ на надписа. Писах за това нещо преди много години в блога си – отвърнаха ми с презрително мълчание.

                                          Димитър ДЕЛИЙСКИ, Казанлък - Септември