неделя, 24 август 2014 г.

Представяме „Моята дейност през Балканската война 1912г.” от Махмуд Мухтар паша

  За Балканската война са изписани хиляди страници – военна история, анализи или хвалебствия за храброста българска. В интернет има достатъчно информация за героите от войната.
    Целта на тази кратка статия не е да преповтори известни вече факти. Желанието ни е да представим една интересна книга – сериозно четиво по военна история – книгата на Махмуд Мухтар паша, „Моята дейност през Балканската война 1912 г.” , преведена от майор Димитър Азманов. За любителите на военната история книгата е интересна с гледната точка на един османски военачалник, главно командващ, пряк участник в събитията.
   Книгата е издадена в България през 1913 г., преводът е направен от немското издание от български военен, който също е пряк участник в събитията. Спомнете си, че през 1913 г. страната ни е във война, но това не е пречка по пътя на знанието, търси се вражеският военен опит от едни сражения, в който българската войска е безспорен победител.
  Преди да ви предложим кратък откъс от книгата, все пак – малко информация за автора и преводача:

 Махмуд Мухтар паша е роден на 1.ХІІ.1867г. в Цариград, син на велик везир.Завършва военно образование в Германия. Бойното му кръщение е в гръцко-турската война от 1897г., през 1912г. той вече е генерал и командващ Втора източна армия. След Балканската война е назначен посланник в Берлин, автор на няколко книги посветени на войните, които Империята води в края на ХІХ и началото на ХХв.

  Предисловие от автора:

„Дано жертвата  от толкова хиляди отомани, паднали защтавайки свещената земя на родината, не бъде съвсем безполезна! Дано бъде, ако това е още възможно, пълна с поука във военно и  морално отношения. Нека потърсим, анализирайки причините за нашето нещастие, начина, по който бихме могли да запазим това, което е останало от грозно окастреното ни отечество. Тъй ще можем да дадем последно удоволетворениена душите на падналите в борбата герои...Армия, която се намира  постоянно в борба със своите съграждани за потушаване на бунтове и възстания, не може да се запази здрава и бодра  за борба с външния неприятел.”


Димитър Петров Азманов е роден на 26.08.1879г в Стара Загора, български офицер/полковник/ и военен историк, началник - щаб на 12та пехотна дивизия по време на Балканската война/1912-1913/ и Междусъюзническата война /1913г./, началник-щаб на 10та пехотна беломорска дивизия, след което командир на 12ти пехотен балкански полк по време на Първата световна война /1915-1918г./

Ето неговата оценка за книгата :

 „Между всички излезли до сега книги върху войната предлагаемата книга е за сега единственият сериозен труд, написан от вещата ръка на виден участник във войната....Като непосредствено замесен в описаните събития, авторът може и да не се е освободил навред от известна пристрастна оценка. Но затова пък книгата печели със силата на непосредствените впечатления на автора и.Цената и се увеличава още повече от от приложените многобройни автентични документи, които сериозният изследовател може да използва.”



Книгата е предоставена на Гражданско сдружение „Загорово” от жител на гр.Септември, пожелал анонимност.

           
Карти от книгата
                                                         

четвъртък, 14 август 2014 г.

За гарата, Гаспар Беширян и овощните градини

            След Освобождението на България, гара Сарамбей се развива с по-бързи темпове благодарение на търговията и на граничното значение, което придобива през 1894г. До този момент гранична е гара Белово, но местоположението ù не позволява свободни маневри. По заповед на министър Стамболов, първият трен от Белово тръгва на 29.01.1894г. без „Път свободен” за гара Сарамбей. (Пашев Г. Барон Хирш, П.2000, с.,129). От този ден гара Сарамбей става гранична, т.е., на нея се извършват всички влакови маневри.

        На гарата са разположени складове с дървен материал, горите около Септември изобилстват от него. Земята е мочурлива, което пък обуславя развитието на овощарството. Върху тази земя изникват първите овощни и зеленчукови градини и не след дълго населението на гарата започва постепенно да се увеличава.

        От създаването на железницата през 1873г., първият началник гара е Гаспар Беширян. Роден в Цариград в будно арменско семейство, Беширян завършва престижния „Робърт колеж“. Започва работа в „Компани Ориентал“ на барон Хирш по строителството на железния път Цариград – Белово. Така след откриването на железницата, Гаспар Беширян е назначен за началник гара в Сарамбей, където отсяда трайно, до смъртта си през 1932г.

        На 12 август 1888г. , по съединената вече железница, преминава първият международен влак Париж – Цариград, наречен „Конвенционала“, който има вагон-ресторант. Беширян организира зареждане на влака на гара Сарамбей с пресни продукти, осигурени от местни производители.

       Свързан здраво със земята, трудолюбив и предприемчив, Гаспар Беширян засажда овощна градина в района около гарата през 1901г., по време на кметуването на Мито Минев, която бавно и полека превръща в жива реклама на овощарството. Беширян кръстосва различни сортове плодни дръвчета и зеленчуци, прави многократни опити, внася сортове дори и от чужбина. А едрите и сочни плодове местните жители продават на гарата, на перона в кошнички и панерки, а по-късно в малки будки, които се превръщат в емблема на гарата по онова време. Богато украсените будки с узрелите плодове на Беширян, Стоян Лазаров, Райна Танчева, Руска Трайкова, Биволарски, Ламбреви, Малинови, Бабачкови, примамват пътниците и оставят своя отпечатък в съзнанието им за гара Сарамбей, за трудолюбивите производители и усмихнатите продавачи.

       Поставил началото на овощарството, Гаспар Беширян превръща овощната градина в
своеобразен разсадник. През 1906г. началникът на сарамбейската гара печели почетен диплом за най-сочните и едри плодове и зеленчуци на овощарско-пчеларска изложба в София- признание за трудолюбието и земеделски познания. Три-четири десетилетия по-късно, гарата става голям център за производство на плодове и зеленчуци, а товарните вагони ежедневно отнасят десетки тонове грозде, сливи и всякаква земеделска продукция, според сезона.

          „Всички, които са минавали по линията София-Пловдив си спомнят за гара Сараньово/б.а.по това време името на гарата е вече променено/ по малките будки на перона, украсени със сочни плодове”, пише в-к „Подем”, Т. Пазарджик, 1943г. „Дядо Беширян не е хабил времето си за големите въпроси на деня, а копаел полезно и засадил трайно спомена си в гара Сараньово” допълва източникът.
Пощенска картичка

                                                                                           Иванка Бечева-Кърджийска

Комплект кошнички за плодове, които са продавани на гарата,
директно на пътуващите във влака. Предоставени са на Сдружението
от настоящия собственик на къщата на Беширян - г-жа Зорница Цветкова
Кошничка за ягоди










Гарата през 30-те години на ХХ век